„ След смъртта на Хилиф Безсмъртният легион настъпил свирепо. Всичко било унищожено и след това войните от Мъглата на смъртта се впуснали в битка с ятото на драконите... Тя обаче не довела до никакъв резултат и за векове била прекратена. Днес обаче тя започна отново. Армиите от Острова в мъглата на смъртта поведоха битка с ятото. Само аз от моя народ вярвам, че скоро самият Крон ще загуби. В ръцете на армията е най-силното оръжие притежавано някога – Адамантиевата кожа. Амулетът на древния Хилиф. За щастие никой от тях не знае как да го използва и въпреки, че и тази армия има вещи в магията заклинатели, то те не са нищо в сравнение с някогашния Хилиф или мен самият. Както и да е. Само четири от петте Мрачни техники бяха достигнати до сега, а за последната смея да твърдя, след всички проучвания които съм направил, че е техника свързана по някакъв начин с времето. В своята същност Кралството Калитрон е отвъден свят, в който царува Мал’Килах. Той господства над мрачна армия, която управлява единадесет стихии, от които произлизат Мрачните техники. Първите четири са огнени стихии. Следващите три са стихиите на времето, а последните три са стихиите на живота и смъртта. Точно поради тази причина аз смятам, че последната техника е свързана именно с времевото пространство....” - Значи така. – помисли си Ипотпал – Времето. Моят дракон ще подчини стихия на времето. Това е много добре стига да знам каква точно е тя и кога ще може Хаку най-накрая да се справи с нея. Ипотпал и Хаку продължаваха своите тренировки всеки ден. Те не спираха, а драконът продължаваше да усъвършенства свойте техники. Скоро Ипотпал и Хаку научиха „сляпа” атака, в случай, че фениксът не успееше в своята мисия. Ипотпал беше тренирал феникса си, да атакува очите на базилиска на Тикто. Точно на това разчиташе принцът на Острова. Той искаше феникса да ослепи звярът и така Хаку да може да изсипе своята Пурпурна стихия върху него и Тикто. Фениксът беше успял да ослепи няколко базилиска (по-малки от този на Тикто), но все пак се беше научил да се бие и да лети умело около зверовете. Ипотпал искаше много да се отърве веднъж за винаги от своят противник. Дните минаваха, фениксът, Ипотпал и Хаку вече тренираха заедно. Те комбинираха различни атаки от всички страни. Бронята на младият принц Ипотпал, също като тази на баща му беше доста издръжлива, въпреки че пурпурните пламъци доста я загряваха. Ипотпал можеше да издържи няколко секунди в пурпурната стихия без да усети горещината на огъня, в тази броня. Фениксът обаче имаше проблеми. Той трябваше да се пази от пламъците, а пък Хаку трябваше да пази феникса. В общ вид картинката беше следната. Драконът не трябваше да поглежда в очите на базилиска, фениксът не трябваше да се добливажа до дракона, а базилиска не трябваше да допуска фениксът да се доближи до него. Огромният базилиск можеше лесно да схруска дребничкият феникс, който спокойно се сабираше в дисагите на Ипотпал. Фениксът обаче имаше предимство с бързината, а и никой не знаеше за него. Дори някой да беше издал тайната на Ипотпал, Тикто трябваше да е на щрек през цялото време и да внимава за появата на феникса. Според слуховете, които се носеха между някой моряци обаче, Тикто и баща му вече предвкусвали победата, което значи, че никой не знае за малкото пиленце. Измина още една година и Ипотпал навърши осемнадесет. Оставаха му само две години до момента в който щеше да се изправи в решаваща битка за своя трон. Точно в този момент. - Войнааааааа !!!! - Какво ?!?!?!? – Ипотпал не можа да повярва. – Някой смее да напада моят остров !? Истината обаче беше доста притеснителна. Страховити войни нападаха острова. Ипотпал Първи позна флаговете. Това бяха ордите на орлите. Те атакуваха, за да отмъстят за някогашната загуба над техните родители. Армиите бяха огромни. Гигантски кораби бяха окупирали острова. Ипотпал Първи и синът му видяха огромни оръдия, да стърчат от палубите. Ипотпал Втори не искаше да рискува живота на свойте дракони. Той не знаеше с какво са заредени оръдията и не искаше да рискува. Точно в този момент... - Господарю, принцът е във въздуха! - О не..!!! Той няма представа с какво са заредени оръдията. Ако нещо му се случи няма да го преживея. – помисли си господарят на острова. Точно тогава оръдията започнаха да гърмят. Някой изстрелваха огромни и дори невиждани срели, други снаряди пълни с лепкава смола, за да не може Хаку да лети и да падне във водата. За тяхна изненада обаче, точно както Ипотпал Втори, беше изненадал Хазар, Ипотпал Трети заповяда на своят дракон и във въздуха се разнесе Пурпурната стихия. Снарядите горяха, а металните стрели се топяха. Никой от другите дракони обаче нямаше да се справи с тази битка. Хаку и Ипотпал се сръжаваха в продължение на четири часа, когато отстъпиха. Драконът беше изтощен. Той трябваше да почива и нямаше как да продължи битката. Въпреки огромните усилия на атакуващите нито един удар не порази летящото чудовище. Хаку също не успя да потопи нито един кораб. Всичките му атаки бяха отправени към многобройните снаряди с които го засипваха... - Не е за вярване. Тези дават здрав отпор. – каза Ипотпал на баща си, когато се завърна в замъка. - Не съм разрешавал да излизаш. – изкрещя Ипотпал Втори. - Хайде стига. Длъжен съм да защитавам народа си. Плюс това няма нищо, което да може да се доближи до Хаку. - Да, но това е заради Пурпурната стихия. Ако разчиташ на матията си обречен. Стрелите са прекалено големи и мантията няма да може да ги разтопи. - Стихията свърши работа. Ако не друго изразходваха доста от свойте амуниции. Хаку ще трябва да почива доста. Той изразходва прекалено много енергия в тази битка от тук на сетне е твой ред татко. – каза принц Ипотпал. - Е, щом така поставяш нещата, какво повече да кажа. Армията е готова. Чакахме само да се прибереш, за да не изпепелиш всички. Ипотпал Втори даде заповед и флота на Острова се изиспа във водата. Те обаче претърпяха поражение. Огромните кораби на армията на орлите не можеха да бъдат потопени от корабите на Ипотпал. В сравнение с тях големите кораби на Керама изглеждаха като попови лъжички. Това беше нещо невиждано. още за Ипотпал